· Гости на линия: 2
· Регистрирани на линия: 0
· Общо регистрирани: 1,124
· Най новите членове: salam
|
|
 Юлия Е. беше толкова щастлива, че е завършила училище и е започнала своята първа работа. Макар да не беше най-надарената сред съучениците си, тя беше примерна ученичка що се отнася до поведението. Рядко се забъркваше в неприятности и бе успяла да усвои задоволително количество знания и умения.
Престоят й в училище все пак не протече без своите травми. Беше дребничка за възрастта си, но с големи цици и я дразнеха и тормозеха за това. Като последица тя бе станала срамежлива и често й липсваше самочувствие.
Юлия не беше непривлекателна тийнейджърка. Всъщност видът й на съседско момиче беше определян от доста хора като привлекателен. Провисналата й, скучна през последните години коса, бе късо подстригана. Обикновено носеше лента за коса, за да държи кичурите далеч от лицето си. Макар скоро да бе отминал нейният осемнадесети рожден ден, тя още обичаше да си слага момичешки шнолки по къдриците. Имаше детско лице, почти немирно, с малко вирнато носле. Висока беше около метър и шейсет и имаше дребно телосложение, което малко не се връзваше с големите й, преждевременно развити цици За разлика от повечето й приятелки, тя още беше девствена. Още не бе имала приятел.
Харесваше си работата в CALL-центъра и беше щастлива, когато офис мениджъра я караше да остава допълнителни часове. В този конкретен случай едва беше минало 19 часа, когато тя и колегите й си свършиха допълнителната работа. Юлия беше благодарна, че й предложиха да откарат почти до дома й. Ако не се бе случило така, щеше да й се наложи да разчита на нердовните автобуси. Благодари на шефа си за возенето и тръгна по 15 минутният път към вкъщи. Автобусът щеше да я остави пред блока й, но пък докарването с кола й спести поне четиридесет минути път.
Тя хвърли поглед на часовника си и започна да изкачва стъпалата на дългия пешеходен мост, който се простираше над релсите зад блока й. Обикновено тя избягваше да минава по моста, но когато го използваше петнадесетте минути път намалваха до пет. Тази вечер беше уморена и нетърпелива да се прибере .Беше почти 20 часа и тя се забърза сякаш да се прибере преди да е станал точен час. Светлината чезнеше в топлата априлска вечер, но още беше достатъчно светло, за да се вижда ясно. Когато изкатери стълбите, тя забеляза група млади жени на средата на моста. Ясно чуваше смеха и кикотенето им и никак не се обезпокои. Приближавайки се до тях, тя видя, че въртят помежду си бутилки вино и кутийки бира.
Тя беше на не повече от няколко метра от тях. Пиян женски глас проговори:
- Пуснете дамата да мине.
Юлия не каза и дума. Държеше главата си вдигната и тръгна покрай тях, като се опитваше да избегне погледите им.
- Груба кучка! – избухна едно момиче от бандата.
Друго момиче изпречи крак в опит да я спъне. Юлия видя това, успя да прескочи и продължи да върви.
Тогава една от групата й препречи пътя и я принуди да спре.
- Не бързай толкова! – каза
Друго момиче също й препречи пътя.
- Нека си поговорим малко – рече тя с пиянски глас.
Юлия тогава разбра, че някой я държеше за лявата ръка. Тя разпозна някои от момичетата. Бяха от една банда, която висеше около местната ЖП гара. Други пък разпозна от училище. Мариета Х. беше една от училищните побойнички.
Юлия събра всичкия си кураж и настоя да я пуснат. Това й настояване беше посрещнато със смях. Момичето, което й държеше ръката грабна китката й и я вдигна така, че да я вижда.
- Хубави пръстени! – каза тя.
И започна да се опитва да ги свали, а Юлия свиваше пръсти в юмрук, за да й попречи. В същото време друго момиче опитваше да свали ръчната й чанта от другата й ръка.
Юлия забеляза с облекчение, че някакъв мъж върви срещу тях. Обикновено би се притеснила малко ако срещне мъж на този усамотен мост, но тази вечер беше благодарна за това. Тя планира следващия си ход. Веднъж да се приближи и тя щеше да вика за помощ! За съжаление нямаше как да изпробва плана си. Членовете на бандата също бяха видели мъжа.
- Бързо, да тръгваме...– каза Мариета, която явно беше тарторката.
Юлия ги умоляваше да спрат, докато я блъскаха и дърпаха нагоре-надолу по моста. Една от тях хвана дясната й китка и я изви, направи й така нареченото китайско изгаряне, за да я накара да млъкне.
Отведоха Юлия обратно надолу по пътя, който преди малко беше извървяла. Тя се оказа заобиколена от десетина млади жени с различен ръст и килограми и в различно алкохолно опиянение. Тя познаваше доста добре улиците, тъй като бе вървяла по тях много години като малка. Тогава бандата се отклони. Юлия се зачуди къде ли я водят по пътя край старата фабрика. Изглеждаше странно да я отведат от изолираното място, където можеха да я ограбят далече от любопитни очи, за да я доведат на път към предградията.
После тя видя познатите железни релси край местното игрище. Там си бе играла тя като дете. Последните й две училища използваха спортните игрища.
Зарадва се да види, че големите черни порти за здраво заключени с голям катинар. Очевидно планът им да я заведат сред усамотението на парка се бе провалил. Тя се надяваше, че сега те ще се разотидат и ще я пуснат, тъй като ако я държат, биха привлекли твърде много внимание.
Тогава сърцето й се сви! Юлия видя едно от момичета да вади една от релсите, където се откри таен вход. Четири от бандитките се провряха през тесния процеп. Юлия отново усети как я дърпат и бутат през пролуката. Скоро я поместиха вътре. Останалите четири членове на бандата бързо я последваха. Веднъж оказали се вътре, всички снижиха гласове до шепот, когато водеха вече треперещото момиче по пътечката с настилка след съблекалните.
После пътечката свърши и те нагазиха през тревата и се изправиха срещу някаква стара, опърпана бяла ограда от колове. Няколко от момичетата бутнаха някои от прътовете и минаха през дупката. Следваща, която прокараха през процепа, беше Юлия. Останалата част от групата ги последва и след няколко крачки те бяха на сечище под някакви големи дървета. В полумрака Юлия различи местността като това, което беше останало от игрището за приключения, където си беше играла в детството.
По средата на сечището имаше големи пънове и счупена пейка.
Мариета проговори.
- Добре дошла в нашето седалище! – подигравателно каза тя, имитирайки тихия и учитв глас на Юлия, глас на средната класа.
Юлия не каза нищо, но се изпълни с гняв и страх. Би й харесало да каже на Мариета каквото си мисли, но знаеше, че това не е добра идея.
- Искам да получа пръстените, които видях по-рано. – каза червенокосото момиче.
- На мен ми харесва якето й. – каза руса тийнейджърка. .
Преди Юлия да помисли, ръце я дърпаха от всички посоки. Тя усети как прекрасните й прътени биват изтръгнати от ръцете й, заедно със сребърната й гривна. Чантата й беше изчезнала и тя почувства как дизайнерското й яке пада от раменете й. По странен начин тя изпита облекчение, че те най-сетне са взели, каквото искат. Взеха бижутата й, парите, якето и всички принадлежности и можеха вече да я пуснат.
Загубата на пръстените я разстройваше, но тя реши, че още щом се прибере вкъщи, ще извика полиция и беше сигурна, че скоро полицаите ще й ги върнат.
Настъпи кратко спокойствие, докато те преравяха чантата й и си поделяха нещата й. Тя търпеливо чакаше да й кажат, че може да си върви. Мариета се приближи и проговори.
- Я да видим какво още има тя… – каза го с изпитателен тон, все едно водеше разпит.
След секунди ръцете отново бяха върху нея и дърпаха дрехите й.
- Не! – кресна Юлия.- Махайте се от мен! – настоя тя.
Някой зад нея сложи ръцете си около кръста й. Нападателят лесно я повдигна от земята. Тя зарита с крака в отчаян опит да държи другите настрана. Щом краката й полетяха към тях, те никак не се уплашиха и след няколко опита ги хванаха.
Черните й обувки на токчета бяха свалени, за да не успее да нарани някого с тях.
- Какви скъпи чорапогащи! – пусна коментар една от бандитките, докато бавно отпусна хватката си и пусна ръка от глезена на Юлия до коляното й. В този момент две други ръце започнаха да атакуват обутите й в чорапи крака и две момичета се съгласиха с коментара на приятелката си. Ръцете станаха по-авантюристично настроени. Въпреки нейните извивания и молби, те успяха да прокарат ръцете си до външнта страна на бедрата й. Пръстите вече шаваха около ластика на чорапите й. Юлия се почувства толкова безпомощна с крака така отдалечени от пода. Тя се опита да се освободи от ръцете около кръста си, но така само и китките й бяха хванати и държани настрана.
Сега усети чувството и унижението да й бъдат свалени чорапите. Тя не разбираше защо те ги искат. Независимо какво бяха казали те, чорапите бяха евтини. Чорапите бяха вече на коленете й и тя прие мисълта, че скоро ще са свалени напълно. Това, за което не беше подготвена, беше интересът към тесния й син пуловер от агнешка вълна.
Мариета я беше хванала през талията и внимателно го въртеше около тялото й. С преценено внимателно движение той застана точно под сутиена й. За секунда тя усети как се изхлузиха чорапите й от краката, а пуловерът бе изтръгнат над сутиена. Потничето й остана набрано около белият и сутиен, с чашки „А” размер. Юлия отчаяно се мъчеше да си освободи ръцете, за да си издърпа потничето надолу. Тя мразеше да гледат тялото й. Тя имаше строго християнско възпитание, според което на голотата се гледаше с неодобрение. В училище изпитваше страх от съблекалните и от участие в спортовете. Подскачането в оскъдни трика и къси гимнастически полички беше нещо, за което тя се радваше, че е оставила зад гърба си.
Макар да не беше толкова религиозна, разбиранията на родителите й я бяха накарали някак да се срамува от тялото си.
Мариета стоеше пред нея. За облекчение на Юлия, тя заповяда на другото момиче да я пусне. Юлия беше освободена. Но бързо, след като краката й докоснаха пода, тя беше сграбчена за ръцете от наколко члена на бандата. Мариета просто я гледаше неподвижно. После посегна към потничето, което сега беше застанало под гърдите й. Рязко го издърпа нагоре. За секунди то беше вече през главата й го издърпваха от ръцете й. Мариета тръгна назад и дрешката отскочи към нея. По същото време всички пуснаха ръцете на Юлия.
Всички се отдръпнаха назад и се наслаждаваха на работата си. Юлия инстинктивно покри сутиена си със скръстени ръце. Тя заби поглед в земята, не смееше да срещне погледите им от страх да не им подейства насърчително.
- Вече не е толкова отворена! – тя чу коментар.
Юлия нищо не каза и се надяваше, че сега те вече имат, каквото са искали. Може би вече бяха получили и своето забавление и биха й върнали горнището, биха я пуснали. Докато тя се взираше в земята, Мариета заговори.
- Още не сме видели всичко, което тя има!
- Точно така! – съгласи се Червенокоска.
С това цялата банда се втурна към нея и започнаха да я блъскат напред и назад помежду си. Това й напомни за ужасяваща игра, на която беше принуждавана да играе като дете, наречена Пиян морков. Единствената разлика беше, че сега тя беше в ролята на топката.
Ръце дърпаха графитено сивата й тясна пола. Тя усети как копчето се скъса и дрехата се смъкна околко елегантната й талия. Тя чу непогрешимият звук от разкопчаване на цип. Полата бързо се оказа в нозете й. Тя беше наясно, че въпреки сумрака те чудесно могат да видят нейните изящни розови памучни бикини. С отчаяние тя опита да се прикрие с ръце, но щом опита, груби ръце я сграбчиха за китките.
Отново беше вдигната нагоре и я държаха във въздуха с лице към пода. Всеки неин крайник беше държан здраво, докато чифт ръце я поддържаше през средата. Тя се запита какво може да се случи нататък. Имаше една ръка на гърба й и пръстите се суетяха с закопчалката н сутиена й. Той беше майсторски разкопчан, позволявайки на малките й гърди, размер 30 A, да излязат свободни от прикритието си.
За неин ужас я обърнаха обратно. Сега лицето й гледаше към звездното небе. Тя беше напълно наясно, че сутиенът й е над голите й гърди и всички ги виждаха. Тя усети, че почервенява от срам и забеляза осем чифта очи, които отправяха многозначителни погледи към голата й плът. Тогава почувства, че я свалят надолу. Щом допря земята с лек удар, тя усети че сутиенът й се изхлузва през ръцете. Тя веднага се покри със свободните си ръце.
- Застани на четири крака, като куче! – заповяда Мариета.
Юлия знаеше, че е по-добре да се подчини. Ако приемеше, щеше да е по-малко унизително, размисли тя. Щом застана на четири крака, тя се почувства малко по-удобно, тъй като те вече не виждаха голите й гърди.
После усети ръка, която бута раменете й към земята.
Не се бори. Просто беше наясно с уязвимата си и странна поза. Полугола, със задник във въздуха. Как само се надяваше никой друг да не я види в това унизително положение.
Скоро забрави притесненията си, когато почувства неприятно усещане по едната бузка на задника си! Мариета я беше плеснала с всичка сила. Юлия нададе вик и снижи задник, за да избегне повече болка.
Беше й наредено да се върне в същата поза. Подчини се. Всяко от момичетата се изреди да напляска малката й, сладка задница. Някои бяха нежни, други неприятни. Юлия разумно остана в позиция и хапеше устната си, за да успее да се бори със сълзите.
Мариета пак проговори.
- Дано не сме наранили нежното ти , малко дупе. – пошегува се тя.
После започна да гали изтръпналата плът през тънката материя. Юлия беше сигурна, че някой осветява с фенерче задника й.
- Нека се уверим, че не сме повредили малката девственица…– саркастично каза Мариета.
За ужас на Юлия, тя усети как й издърпват гащичките измежду зачервените бузки на дупето й. Момичетата си правеха различни шеги с нараненият й задник.
- Мисля, че трябва да облекчим болката. – каза една от тях.
Юлия почувства топъл дъх на едната си буза, последван от целувка. Други целувки последваха и тя предположи, че другите момичета са последвали примера на първото момиче.
Юлия разбра, че някой държи ластика на бикините й.
- Време е тези да си ходят! – обяви Мариета.
Юлия почувства студенината на острие на нож, което се плъзна между нея и коланчето на бикините. С едно отрязване малката дрешка бе освободена откъм десния й крак. Друго бързо кръцване и бикините бяха особено лесно свалени от тялото й. Пак включиха фенерчето. Мръсните им коментари ясно показваха, че този път осветяват катеричката й.
- Мисля да й се реваншираме за целият ужас!– рече Червенокоската.
Юлия се почуди какво ли има предвид. Отново усети топъл дъх около голото си дупе. Последва целувка, а после оше една. Започнаха от бедрото й и преминаха към задника. После надолу и надолу. И се случи. Най-отвратителното нещо. Целувка по оголената й вагина!
Тя отскочи.
- НЕ! – изкрещя. – Не там!
Извъртя се на една страна, за да предотврати непристойното нещо да се случи отново. Те й се нахвърлиха като глутница вълци. За секунди бе прикована по гръб. Краката й бяха разтворени и вдигнати над раменете.
Мариета се наведе. Езикът и пръстите й вещо отваряха девствената розовина. Молбите на Юлия бяха пренебрегнати, докато Мариета лижеше малкото, тясно отвърстие. Една по една се изредиха, докато всички не опитаха от сладките й сокове. В началото Юлия ги умоляваше да спрат. За неин срам, с всяка следваща партньорка молбите й намаляваха. На петата вече покорно мъркаше. Последна беше Червнокоската. Юлия се опита да се бори с чувствата си, но откри, че се задъхва от непознато удоволствие.
Другите гледаха многозначително. Те наблюдаваха ликуващо как Юлия изпитва първият си оргазъм. Не бяха сигурни защо тази вечер извършиха подобно нещо. Всички знаеха, че Маритета е лесбийка и по-голямата част от бандата бяха се пробвали с нея. Това, което беше започнало като грабеж, се беше превърнало в нещо, което никоя от тях не беше планирала. Какви късметлийки бяха да открият такава охотна жертва.
Щом Юлия се осъзна, тя забеляза момичетата в различни компрометиращи пози и в различни фази на събличане! Момичетата се лижеха и милваха взаимно, мастурбираха и се целуваха. Юлия забрави голотата си. Червенокосата я хвана за ръка и я заведе на края на сечището и започна да я целува. Скоро Юлия се усети как се изпълва с похот и желание. С помощта на малко вино, с малко указания и насърчаване, тя скоро задоволяваше новата си приятелка, както нея бяха задоволили.
Бандата й върна всички принадлежности. Дрехите й, макар малко мръсни, бяха неповредени, като се изключат фините й бикини! Те я изпратиха до моста.
По ред я целунаха за лека нощ. Тя се върна вкъщи и се наслади на дълга гореща вана, размишлявайки над случилото се. Тя се чудеше как може да се промени живота й.
|
|
|
Моля влезте, за да коментирате.
|
|
|
Рейтингите са достъпни само за регистрирани.
Моля влезте или се регистрирайте за да гласувате.
Няма оценки.
|
|
  |
ВНИМАНИЕ! Всеки, който без разрешение от собственика използва материали от този сайт, подлежи на наказателна отговорност според закона за АВТОРСКОТО ПРАВО на Република България!
НЕ ви е нужна регистрация за да ползвате всички блага на сайта! Единствено код за достъп. При всички случаи анонимността ви е гарантирана!
За връзка с нас:
sexrazkazi@gmail.com |
Забравена парола? Натиснете тук за нова.
|
|
sexrazkazi
