· Гости на линия: 2
· Регистрирани на линия: 0
· Общо регистрирани: 1,124
· Най новите членове: salam
|
|
 Пиеса
Герои: 1.Автор=Анелия 2. Г-н Александров
Автор: Господин Александров беше един от господата със специфични желания, който бях виждала досега при нас в клуба, но не беше идвал при мен. Тъй като си падах по садо-мазохизма и по “мокрия” секс, при мен идваха все хора с по-особени желания. Клубът разполагаше с 2 шумоизолирани “килии”, където измъчвах жертвите си и по принцип едната беше моя, а в другата се помещаваше моята колежка.
Бяхме две специалистките в тази област и смело мога да заявя, че ние сме най-добрите в София.
Когато той дойде, се срещнахме на първия етаж в приемната и аз го разпитах какво би искал да правим. Той ми обясни, че пожелал мен, защото чул че съм много добра и изпълнявам всякакви желания, дори и да са доста нестандартни. Отвърнах, че е точно така; просто си падам по нетрадиционния секс.
Г-н Александров: - Ами-и… аз… аз искам… да клекнеш на пода и-и… да се изходиш, а аз да те гледам…
Анелия: - Ето това ми се правеше отдавна, но никой не е идвал. Чувствам, че с теб ще се разберем. И през цялото време искаш да те обиждам, нали?
Г-н Александров: -Да, много…
Анелия: - И после ще искаш да ядеш лайната ми, нали?
Г-н Александров: -Ами не знам… може да опитам…
Автор: Аз го поведох нагоре към една от “килиите” и започнах да се събличам. Той също започна да се съблича и да се възхищава на прекрасното ми тяло – на стегнатите ми, големи цици, на щръкналите косми по русото ми триъгълниче и на перфектните извивки на двете половинки на задничето ми. Той започна да милва растящия си пенис и той му се уголеми два пъти, докато аз облека кожените си одежди на строга господарка. Обърнах се с гръб към него и клекнах на пода. Махнах двете кожени ивици, които минаваха по гъза ми и се наведох силно напред.
Г-н Александров: - Ох, да, нагъзи ми се на отсрещната стена и да... о-ох, ще се пръсна.
Автор: Аз разтворих задника си, за да се вижда по-добре ануса ми. Започнах да се напъвам.
Г-н Александров: - Ох, как само шава дупката ти, ще се изпразня, преди изобщо да си започнала да сереш...
Анелия: - Гледай, гледай – рекох аз, защото усетих, че започвам да се изхождам. Изтласквах навън едно голямо, твърдо лайно.
Г-н Александров: - О-о – мачкаше той надървения си пенис, - ще свърша-а... как само ти се подава, да, излиза, плъзва се по стените на ануса ти, да, дай още малко, не, не го скривай пак навътре, изсери го, о-о, да, сери, сери, вече е наполовина навън, давай, още, вече излиза цялото, ще падне, да, да, напъни се още малко...
Автор: Аз стегнах коремните си мускули, които изпъкнаха по плоския ми корем и после свих сфинктера си.
Г-н Александров: -... да, падна, о-о, падна, да-а, колко е голямо, и какво е кафяво, тлъсто и мазно, и как само лежи на пода... О-ох, никога досега не бях виждал как сере жена, толкова е хубаво, толкова е еротично, ох... разни путки ги е срам да си покажат циците, а други ги показват просто ей така, без нищо, по плажа, едни ги изнасилват, а други ги ебат, ей така, щото им е гот, без значение кой ще е, само заради самото ебане, а ти... ти направо си сереш без сянка от притеснение. Какви бедра имаш само, как се издължават нагоре, как оформят гъза ти и цепка между тях и от там как сереш само. Какъв задник; разкошен, луксозен задник имаш, скъпа... И как си се разчепила тука пред мене, показваш си всички части и се изхождаш най-безсрамно... даваш ми да ти гледам как ти излизат лайната... О-ох, падна и второто лайно... падна върху първото... да, давай, направи купчинка, направи цяла купчина, сери, сери-и...
Автор: Аз се напъвах и от ануса ми излизаха екскрементите ми. Гледах да не се местя, за да падат на едно място. А тоя тип се завираше почти в самия ми гъз и гледаше от най-голяма близост как го правя. Когато го попитах не го ли смущава миризмата, той отвърна, милвайки ме по бузките:
Г-н Александров: - Твоята миризма ми харесва. Ти си моя господарка и можеш да правиш с мен каквото си искаш. Аз много харесвам твоите изпражнения и да ги мириша също. Ако ми заповядаш, ще ги мириша. Ох, излиза още едно. Как само надзърта отвътре. Искам и аз да съм твое лайно и да съм там вътре, в задника ти...
Анелия: - Ти си мое лайно, роб такъв...
Г-н Александров: - О, да, обиждай ме, обиждай ме... Толкова си красива, когато сереш... Ох, не издържам, искам да го целуна...
Автор: Както беше клекнал, той се приведе още повече и ме целуна по средата, така че едновременно да целуне и ануса ми, и лайното. Той лижеше с език халката на ануса ми, заедно с това и всеки сантиметър от излизащия екскремент.
Г-н Александров: - Колко са топли изпражненията ти, Анелия! – каза той с оцапани устни и продължи да ме гали по дупенцето. Устата му работеше отзад, той измести екскремента, който падна на купчината и започна да пъха езика си в мръсната ми дупка. Мучеше нещо неразбираемо и направо ме чистеше с език.
Анелия: - Да,давай, отрепко такава, че нямам тоалетна хартия, ще те ползвам като такава, лижи ме страстно, за да ми изчистиш гъза от мръсотиите... – виках аз възбудена, защото никога преди не бе ми се случвало някой да целува мръсния ми още задник. – Давай, давай, облизвай, по-силно, по-силно ти казах, наври си езика в ануса ми, извади гадостите ми от там, ако трябва ги изсмучи в устата си и после ги изплюй...
Г-н Александров: - Да, да, господарке, точно това правя...
Анелия: - Яж лайната ми, боклук такъв...
Г-н Александров: - Да, господарке, ще ги ям...
Анелия: - Всичките, без изключение, лапай...
Г-н Александров: - Да, е’о, ла’ам, aм ги... – зафъфли той.
Анелия: - Извратен тип! Харесва ти да плюскаш лайната ми, нали...
Г-н Александров: - …‘а, мно’о...
Анелия: - А искаш ли да ядеш изпражненията на някоя дебела, сто-килограмова курва, да ти седне тука пред тебе, да ти се нагъзи с дебелия си задник, да ти мирише на пот и пикня, да си разтвори колосалния гъз и да започне да трупа върху лицето ти екскремент след екскремент и да те покрие целия с лайна, а, харесва ли ти, да се въргаляш в мръсотии...
Г-н Александров: - Не, господарке, не искам някоя дебелана, искам вашите красиви лайна да ям, изсрани от този вълшебен рус задник, о-ох, възбуждам се, като знам, че такава блондинка е срала върху мен и сега аз ям нечистотиите й...
Анелия: - Харесва ти, значи, а, обичаш устата ти да е пълна с гнусотии, така ли, отговаряй, като те питам, отрепко такава?
Г-н Александров: - Да, да, обичам, много обичам...
Анелия: - Яж тогава гадостите ми, направо от купчината лапай, направо от купчината, роб такъв...
Автор: Той захапа с устни върха й, изтегли парче от последния екскремент, набута го в устата си и като го сдъвка, го глътна. Показа ми целия си език, омазан в кафяво и празната си уста, за да ми докаже, че наистина го е глътнал.
Анелия: - Какъв вкус има, а? – изкрещях аз.
Г-н Александров: - Като на бон филе, господарке!
Анелия: - Щом е като на бон филе, яж тогава още, изяж всичките ми лайна, заповядвам ти, отрепко такава!
Автор: Аз се извъртях, хванах го за косата и натирих лицето му в нечистотиите.
Анелия: - Яж! – креснах аз.
Автор: Той мучеше нещо неразбираемо. Измъкнах главата му от там.
Г-н Александров: - О-о, господарке, много сте строга...
Анелия: - Строга съм я! Ти ще ядеш ли още от лайната ми, или не?
Г-н Александров: - О, господарке, наядох се вече, но, моля, позволете ми да “оближа чинията”.
Анелия: - А ако не ти позволя?
Автор: Той стисна натопорчения си кур.
Г-н Александров: - О-о, моля ви...
Анелия: - Облизвай намърляния под, изрод такъв! Легни по корем и се разкрачи!
Автор: Той легна по корем и чинно изпълни заповедта ми. Поставих подметката на ботуша си върху ташаците му. Натиснах ли леко и викнах:
Анелия: - Лижи, бе, измет такава, чисти плочките ми, искам да ги излижеш до блясък, не после да се налага да ги мия с маркуча, както правя след всеки клиент... а твоя език да измия от лайната, да се покрие с толкова много нечистотии, че после да трябва да ти го изплакна, хайде...
Автор: Той усърдно плъзгаше език по кафявите дири и го набутваше в центъра им, в най-голямата мръсотия.
Анелия: - Полагай по-голямо старание, плюнко такава – крещях аз и въртях подметката на ботуша си по топките му, все едно гасях фаса на цигара. Той пищеше и от болка не можеше да лиже лайната ми.
Анелия: - Искам да видя езика ти как събира нечистотиите от плочките. Хайде, давай! Ако си добро момче, ще ти дам после да подушиш превръзките ми. Тъкмо съм в мензис.
Г-н Александров: - О-о, господарке, в мензис ли сте...
Анелия: - Да-а, в мензис съм, тука няма днес не ме еби, скъпи, щото съм неразположена... пък и такива идиоти като тебе идват точно когато момичетата са в мензис, за да изпълнят налудничавите им фантазии... ти обичаш да ближеш използваните дамски превръзки, нали?
Г-н Александров: - О, господарке...
Анелия: - И обичаш да лижеш омазаните в менструална кръв момичешки путки... така някоя 21 годишна да си свали превръзките, целите плувнали в “ягодов сок” и ти да я измиеш с език, а после тя да лепне превръзката си върху лицето ти да я миришеш или да ти набута още свежия, мокър тампон в устата ти... расте ти ли кура?
Г-н Александров: - О, господарке, ще се изпразня...
Анелия: - Не се пипай по хуя, че ти разебах майката! – креснах аз и той си пусна кура. - Не трупай настрана, не трупай – най-доброжелателно го посъветвах аз, - а яж. Искам и това, което си събрал, да го изядеш.
Г-н Александров: - Не мога, господарке, това е вече много гадно... от пода, като куче...
Анелия: - Че ти си куче, бе, педал такъв... Яж боклуците от пода, яж и от купчинката... искаш ли пак да ти навра главата в мръсотиите и да я извадя от там с един екскремент в устата ти, ще го захапеш и като ти измъкна главата, той ще виси отвън и аз лично ще ти го набутам в устата, а?
Г-н Александров: - О, господарке, много ме унизявате...
Анелия: - Тогава ще ти смачкам топките – рекох аз най-спокойно и започнах да мачкам и притискам ташаците му в пода.
Г-н Александров: - О-о, боли, не, спрете, не-е...
Анелия: - Тъкмо се издигна в очите ми като ми избърса гъза с език, а сега... обърши плочките; искам езика ти да бъде като парцал, хайде, чисти с него мръсотиите...
Автор: Той загреба с език порция нечистотии.
Анелия: - А сега ги поеми в уста и глътни. Искам да усетиш вкуса им и да ми кажеш вкусни ли са.
Автор: Той обърна в устата си върха на езика си и гадостите ми се посипаха в устата му. Започна да примлясва, правейки ужасни гримаси и най-накрая преглътна.
Анелия: - Е?
Г-н Александров: - Да, господарке, много са вкусни...
Анелия: - И тези от пода ли?
Г-н Александров: - Да, господарке и тези от пода, много са сладки...
Анелия: - А сега, скъпи, знаеш ли какво ще правя с теб.
Г-н Александров: - Господарке, не мога да издържа нищо повече, много ми се ебе, хайде да се ебем...
Анелия: - Какво?! Заповядваш на твоята господарка кога да те ебе? Ти знаеш ли – разкрещях се аз в лицето му, пръскайки го със слюнки – първото правила на роба какво е?
Г-н Александров: - Н-не...
Автор: Аз продължих да крещя:
Анелия: - Че няма права, идиот такъв. Има само задължения. И знаеш ли какво е първото задължение на роба?
Г-н Александров: - Н-не.. не зн-ам...
Анелия: - Да се подчинява да господарката си, боклук безподобен! Да се подчинява най-безпрекословно на своята господарка!
Г-н Александров: - Аз-з...
Анелия: - Млъкни! Сега ще си натъпчеш устата с останалите изпражнения, ще легнеш на пода под мен, а аз ще пикая в нея. И когато лайната се разкиснат от топлата урина, ще започнеш да ги гълташ. Разбра ли, педераст смотан? Искам устата ти да изглежда като градска тоалетна. Като тоалетна чиния, осрана от някой с разстройство... Хайде, допълзи до купчината и отвори уста, а аз ще ти напъхвам лайната.
Автор: Аз надянах на ръцете си бели, найлонови, хирургически ръкавици и клекнах до купчината изпражнения. Г-н Александров се дотътри до нея и легна по гръб. Гледаше ме жално като пребито куче. Аз му се усмихнах садистично в черните си като тропичен ураган коси и зарових ръка в мръсотиите. Загребах порция нечистотии и я поднесох над лицето му. Задържах я така няколко секунди, след което бавно я заобръщах. Лайната започнаха да се плъзгат по дланта ми надолу и първите няколко парчета полетяха, цапвайки в устата му. Другите се посипаха по лицето му. Започнах да ги събирам и бутам към устата му. Г-н Александров замуча и заохка високо, и направи опит да ме спре.
Анелия: - Ако още веднъж бутнеш ръцете ми, нали се сещаш какво ще ти се случи, свиня такава?
Г-н А: - А’а е ‘’о’о ‘а’’о… - опита се да каже той “много е гадно” с изпражненията в устата си.
Анелия: - Да-а, и това му е хубавото, нали?
Автор: Омазах цялото му лице с кафяви дири, докато побутвах парчетата екскремент към устата му. Вътре виждах останалите, лежащи върху езика му. Протегнах показалец и среден пръст към тях и ги натиснах върху органа му. Г-н Александров завика високо.
Анелия: - Искам да ги изядеш, да ги дъвчеш, да усетиш прекрасния им вкус, да ми кажеш колко ти харесват… хайде, яж ги, обядвала съм пържола и шоколадов мус за десерт, усещаш ли крема в лайната ми… облизвай ги и ще почувстваш сладкия им вкус…
Автор: Г-н Александров започна да плюе и наслюнчи цялата ми ръка. Добре че бях с ръкавици. Аз натисках езика му надолу, за да размажа по него лайната си, а той се даваше и кашляше, плюейки нагоре екскрементите ми. Накрая размазах дланта си по цялото му лице, за да я избърша, в резултат на което слюнка и лайна се сляха по него.
Г-н Александров: - ‘о’’о’ар’е… - изрева той, с което искаше да каже “Господарке…”
Автор: Аз взех от купчината ново парче кафяво удоволствие, защото старите ги беше изплюл и го поставих върху устните му. Хванах кура му и такава чекия му забих, че само след няколко дълбоки обелвания на надутата му до пръсване главичка той заскимтя болезнено.
Анелия: - Точно така, точно така, охкай, нещастник гаден, охкай силно, още малко и сам ще си всмукнеш лайното… да, да, давай, още малко…
Г-н Александров: - А-а-а-а…
Автор: Възбуждах се, като го гледах как охка и фъфли с лайната в устата ми. Аз го шляпнах по твърдите ташаци, той извика достатъчно високо и отвори уста широко. Екскрементът падна вътре и той отново се опита да го изплюе, но аз предвидливо запуших устата му с омазана си в изпражнения ръка и той не успя. Започна да се мята, но аз стисках и носа му и г-н Александров беше в пълна безизходица.
Анелия: - Ох, как се възбуждам само… да те гледам така наплескан целия с лайна… Изкарвам ги от гъза си, а ти ги ядеш и се мажеш с тях… Толкова е еротично… ще взема да се изпразня, да ми потекат соковете от путката ми… о-о-о-ох…
Автор: Аз се наведох, махнах ръката си и го целунах леко по устните – нещо, което съвсем не очакваше. Той замръзна, взрян в очите ми. Усетих гадния вкус на собствените си нечистотии и започнах да плюя и храча по лицето му, покривайки го с бяло-кафяви плюнки. Гледайки го в това положение, наистина се възбуждах. Секретите тръгваха по влагалището ми, когато наблюдавах безпомощни мъже, легнали пред мен на пода, готови да ми служат и да правят всичко, което им наредя. Изправих се и го обкрачих. Грабнах почти цялата купчина изпражнения – тежки, мазни и лепкави – и я стоварих върху лицето му. Поне половината попадна в устата му. Г-н Александров започна да се гърчи и мята неистово. Аз го приклещих към пода и наврях путката си в устата му. За да не си изцапам пухчето, изравних “съдържанието” й с един кос замах на ръката си и я прилепих до нея.
Анелия: - Сега ще пикая в пълната ти с мръсотии уста и като започнат да се разкисват от топлата ми урина, искам да ги поемаш и гълташ. Ще станат на кашичка и няма да има нужда дори да ги дъвчеш. Виж колко съм добричка, нали – заговорих с глезен глас аз, - нали? Направо ще преглъщаш, като гъсок, всичко, което е в осраната ти гадна, перверзна уста…
Автор: …ухилих се аз похотливо и започнах да пикая. Разтворих срамните си устни и г-н Александров видя отвора на пикочния ми канал, как урината ми извира от него навън, оформена в силна, кръгла, жълта струя, с която поливам тъмните изпражнения в устата му. Струята ги обливаше целите, стичаше се между устните му и надолу по бузите му. Постепенно лайната се размекнаха от пикнята, станаха редки и затекоха по страните му. Но онези, които бяха в устата му, започнаха да се топят направо върху езика му. Те се разкиснаха и устата му започна да се пълни с гнусна жълто-кафява течност. Аз гледах как нивото й се повишава и накрая, достигайки зъбите му, преля навън.
Анелия: - Боже, каква гадория… - самата аз не вярвах на очите си. Другите ми клиенти досега да се бяха изпразнили сто пъти. А курът на този, въпреки че отдавна стърчеше като ракета, готова за излитане, още не беше изригнал. Улових кура му и го погалих по голата главичка, вкарвайки маникюра си в каналчето му. Г-н Александров извика от болка, гласът му се удави в нахлуващата маса от нечистотии в гърлото му, той загърголи и накрая, попаднала в хранопровода му, той нямаше друга възможност, освен да я преглътне. След което се извъртя настрани, изплю всичко на пода и започна да повръща. Аз станах и го заритах по надутия кур и втвърдените топки.
Анелия /крещи/: - Не плюй, бе, отрепко такава, не ми повръщай по пода, че ще те спукам от бой, извратеняк скапан… чуваш ли какво ти приказвам, ще хвана камшика и не знам на какво ще те направя… спри да ми лигавиш пода, че ще те накарам да си го лижеш и ядеш сам от там…
Автор: Бяло-жълтата струя, излитаща от гърлото му плисваше по пода на талазите, с които я изхвърляше от устата си и го направи най-малко пет пъти. Погледнах към ботушите си и видях, че целите са измазани в гъста, бяла течност. Тоя тип повръщаше и се празнеше едновременно. Жалко, че нямаше да може да го накарам да яде обратно повръщаното си, но имаше и други клиенти, които обичаха да правят точно това; или да ядат моето повръщано. Членът му продължи да изригва, всеки път разплисквайки голямо количество гореща сперма. Струите ту полепваха по черните ми, кожени ботуши, ту по пода. Обичах да карам мъжете и да облизват собствената си сперма от плочките, но не може всичко наведнъж. Поднесох крак към устата му, когато спря да повръща.
Анелия: - Ще изчистиш ли ботуша ми от гадостите, с които го изцапа?
Автор: Г-н Александров само ме погледна изморено-измъчено и се отпусна в локвата повръщано. Продължи да масажира леко пениса си и измърмори:
Г-н Александров: - Много… ми хареса, господарке… искам всеки път да бъдете така строга с мен…
Автор: Явно с този тип щяхме да си паснем за бъдещи срещи.
( автор:ronyraik@abv.bg) |
|
|
Моля влезте, за да коментирате.
|
|
|
Рейтингите са достъпни само за регистрирани.
Моля влезте или се регистрирайте за да гласувате.
Няма оценки.
|
|
  |
ВНИМАНИЕ! Всеки, който без разрешение от собственика използва материали от този сайт, подлежи на наказателна отговорност според закона за АВТОРСКОТО ПРАВО на Република България!
НЕ ви е нужна регистрация за да ползвате всички блага на сайта! Единствено код за достъп. При всички случаи анонимността ви е гарантирана!
За връзка с нас:
sexrazkazi@gmail.com |
Забравена парола? Натиснете тук за нова.
|
|
sexrazkazi
